Как банките създават пари? | Мотивирай.Ме

Как банките създават пари?

Как банките създават пари
Днес ще обясним как банките създават пари от нищото. Да, може да не вярвате, банките създават пари от нищото.

За да обясним как е възможно, нека обясним, на кратко, какво основно прави една банка. Банката приема депозити от клиентите, но няма за цел само да държи тези пари. Ако всички банки държаха парите на други хора, нямаше да имат печалба от това. Вместо това, банките вземат парите от депозитите и отпускат по-голямата част от тях като кредити.

Може би се чудите, защо не могат да дадат всичките на заем? И отговорът е, защото понякога клиентите се връщат и искат да изтеглят част от тези пари. Така че, ако аз и ти, и всички останали отидем в банката по едно и също време, за да си изтеглим парите, банката няма да има тези пари налични, няма да могат да ги платят, и банката ще фалира (гледахме го преди години с КТБ).

И в България и в Съединените щати има застраховка на влоговете, за да е сигурно, че банкови фалити, не се случват, или, когато се случат то депозиралите клиенти ще си приберат поне част от парите. Важното е, че банките не държи всички тези депозити в сейф. Използват парите за да дават кредити. Размерът на депозитите, които банката трябва да държи по закон, се нарича задължителен резерв. В САЩ това са 10%, в България също имаме 10%, като през годините процентът се е повишавал. Това означава, че останалите (около) 90% са пари, наречени свръх резерви и те могат свободно да бъдат отпускани като кредити.

Например, някой влиза в банка и депозира сто лева от джоба си в банката. Това няма да промени паричното предлагане, защото парите от джоба му са част от паричното предлагане, както и депозитите в търсенето в банките. Досега не е имало промяна в паричното предлагане, но тук се случва магията – банката ще държи определен процент по закон, да речем 10%, така че ще държи 10 лева. Останалите 90 ще бъдат раздадени като кредити. Лицето, депозирало 100 лева, има 100 лева в сметката, но лицето, което е взело назаем 90-те, също вече има 90 лева. Тези 90 лева са пари, които са създадени от нищото и не са съществували, докато не е възникнал заемът.

Ако този човек похарчи тези 90 лева, в крайна сметка тези 90 могат да се върнат обратно в друга банка, тази друга банка ще вземе тези 90 лева. Ще задържи 10% по изисканите резерви, така че има 9 лева запазени, а останалите 81 лева ще отпусне като кредити. От тези 81 нови лева се създава нова парична маса. В крайна сметка човекът, който взема назаем парите, ще ги похарчи и парите ще се насочат към нова банка и същото нещо ще се случи отново, и отново, и отново, и отново.

Ето как от първоначалния депозит от 100 лева всъщност се създава парична маса на стойност 900 лева, от създадените нови пари.

Начинът, по който можете да го изчислите, е да разгледате коефициент, наречен паричен мултипликатор, който е 1 спрямо коефициента на резерва. В този случай, когато съотношението на резервите е 10%, това означава, че паричните мултипликатори са 1 над 0,1, тоест равно на 10. Ако се питате „Нали първоначалната депозирана сума е била 100 лева, а множителят е 10 – защо тогава не са създадени 1000 нови лева, като парична маса?“ И причината е – че първоначалните сто лева бяха всъщност част от паричната маса, с която започнахме, така че единствената сума нови пари, която е създадена, беше от първоначалния заем от 90 лева. Изчислението е 90 лева по 10 е равно на 900 лева от създадените нови пари.

Всичко това обяснява цялата идея за банкиране с частичен резерв! Банките държат част от депозитите, а останалите отпускат, като заеми и кредити, и винаги, когато ги отпускат, създават нови пари.

Facebook Twitter Email

Leave a Reply