"Богат" срещу "Беден" начин на мислене | Мотивирай.Ме

„Богат“ срещу „Беден“ начин на мислене

богат - беден начин на мислене
Продължаваме да ви предоставяме съвети за финансово-успешния начин на мислене. Този път брилянтните идеи споделя Робърт Кийосаки. Насладете им се.

Най-остарялата идея е – ‘отидете на училище, намерете си работа, работете усилено, спестете пари, изплатете си дълга и инвестирайте дългосрочно на фондовия пазар.‘

Защо бихте пестили пари, когато се печатат трилиони долари? Разликата между топ-богатите 1% и останалите 99% е огромна. И не само в парите, трябва да погледнете по-общата картина.

Какво всъщност се случва?
Във всеки от нас има по един беден човек, все още има беден човек, дори вътре в мен. Има и човек от средната класа и човекът от средната класа иска сигурност и стабилна заплата. И, разбира се, има и богат човек. И всички те са вътре в нас, лошото е, че не ни обучават на това, как да използваме богатия човек.

Научени сме да ходим на училище, да си намерим работа и да получаваме заплата. Не сме научени как да забогатеем. Ако сте чели ‚Богат татко, Беден татко‘, моят богат татко отказваше да ми плаща. Той споделяше мнението, че заплатата е едно от най-вредните неща, които можете да вземете в живота си. Той казваше, че в момента, в който вземете заплата, ставате служител и това ще е бъдещият ви начин на мислене. Така че, моят богат баща никога не ми е плащал. Бедният ми баща, знаете, беше държавен служител – това го влудяваше. „Трябва да плащаш на хората, трябва да плащаш на хората“, крещеше той. А богатият татко не смяташе, че получаването на заплата е нещо лошо, но винаги подчертаваше, че не възпитава никой да бъде роб на парите.

Предприемаческият дух повелява да намираш изход, ако нещо лошо се случи. Предприемачът си казва „Просто бих отишъл в друга компания. Нямам нужда от заплата. Нямам нужда никой да се грижи за мен. Ако моето правителство не ме харесва. Премествам се в друга държава, защото там се нуждаят от предприемачи. “

Предприемачеството не се основава на типа бизнес начинания, а начинът на мислене и наборите от умения и различният набор от правила. Виждате ли, аз не управлявам малък бизнес. Тъй като не работи. Малкият бизнес не оперира по същите правила като големия бизнес.

Предприемачеството е първо начин мислене, набор от умения и правила. И в зависимост от това дали сте служител, или малък бизнес, правилата са различни, нагласите са различни, наборите от умения са различни.

Ако трябва да пожелая едно нещо на някой, който никога не е бил предприемач и мисли да стане предприемач, просто ще му разкажа, това което се случи с мен. Знаете ли, последната ми заплата, все още я помня ясно, това беше един от най-лошите и най-добрите дни в живота ми. Бях в Пуерто Рико, работех за Xerox и шефът ми ми даде последната … не беше заплата, това беше бонус. Мисля, че бяха около 30 000 долара … облагаеми, това беше единственият проблем. И така, получих този чек и си казах ‚‘баси якото‘. Бях много развълнуван, но също така бях и доста обезпокоен. И един колега, казваше се Джон идва и ми казва „ще се върнеш скоро за още“. Попитах го „защо?“, А той отговори  „защото ще се провалиш“. Погледнах го и му казах: „виж … това е твоята история, ти напусна Xerox, не успя и се върна. А, аз ще се тръгна, ще се проваля и никога повече няма да се върна…“ и това е начинът ми на мислене.

Ако си мислите, че когато не успеете ще се върнете при мама и татко, тогава – точно това ще се случи. Ако се провалите е време да станете предприемачи. Аз самият станах предприемач, защото нямах пари. Нямах пари години наред. Да, нямах заплата. Но това ме насърчи да подражавам на моя богат татко. Той казваше, че когато нямате заплата, ставате по-гладни, по-умни и това е тест за вашия характер.

Ще станете ли мошеник?
Ще станете ли нечестни?
Ще мамите, или крадете?
… или ще станете по-добро човешко същество?

Това е предимството да станеш предприемач – наистина разбираш кой си, когато нямаш нищо. Винаги трябва да гледате голямата картина. Твърде много хора гледат прекалено отблизо какво се случва с тях? Когато погледнете общата картина, ще разберете, че когато се случва нещо лошо, се случва и нещо добро. Но трябва да се подготвите за всичко, което предстои. Ако мислите, че следващите 20 години ще бъдат както последните 20 години, ще бъдете извън играта.

Когато с вас отидем в супермаркета и си купим кашон с мляко, ние действаме различно. Аз винаги проверяваме срока на годност. Но повечето хора не проверяват срока на годност, така както не проветряват срока на годност на знанията и уменията си. Вместо да си изплащам дълговете, аз се научих да трупам повече дългове. Току-що рефинансирах 300 милиона дълг, от 5% на 2,5% лихва и направих цяло състояние.

Всеки месец изкарвам повече пари, защото разходите ми към парите са намалели. Докато някои финансови експерти казват да се отървете от дълга, аз казвам, научете се как да използвате дълга. Когато се върнах от служба във Виетнам през януари 73 г. първото нещо, което моят богат баща ми каза беше: Отиди на курс, за да се научиш как да инвестираш в недвижими имоти.

Това, което научих не беше основно за недвижимо имущество, беше как да използвам дълга, данъците и таксите. Те правят богатите по-богати, така както правят бедните и средната класа по-бедни. Всички от средната класа, примерно лекари и адвокати са прецакани и не знаят защо. Лекари например – в днешно време печелят повече пари, но прибират много по-малко, заради данъците и таксите.

Наскоро, моят лекар ми се похвали, колко е щастлив. Съобщи ми, че след много години работа най-накрая спечелил един милион долара. А аз го попитах – колко са данъците? И се оказа, че 750 000 долара са данъци. Нетото му беше около 400 000 долара. Не е, чак толкова лошо, но когато аз спечеля милион долара, задържам милион долара. И причината е, че не го правя, като работя за пари.

Ако работите за пари, данъците ви убиват. Затова урок номер едно в „Богат татко, беден татко“ е, че богатите не работят за пари. Вместо това правим бизнес, като предприемачи. Придобиваме недвижими имоти или други истински активи. Аз например не инвестирам на фондовия пазар и причината е, че като предприемач имам по-голям контрол върху доходите си, отколкото ако печеля на фондовата борса и плащам данъци. И тъй като съм предприемач, както и инвеститор в недвижими имоти – плащам нулев данък.

Всеки път, когато спечеля милион долара, като предприемач, веднага ги инвестирам в недвижими имоти и учетворявам богатството си. Влагам един милион долара в недвижими имоти, а получавам четири милиона, допълнително, от банката. Ето защо обичам банките. А банките прецакват всички останали, които познавате,  това е ужасно, но работи за мен.

Когато се печатат пари, това също работи за мен, а когато се печатат пари, е лошо за хората, които работят за пари. Когато печатат пари, спестяващите биват чудовищно ограбени, както и хората, които работят за заплата. Когато печатат пари, длъжниците забогатяват. И така, дългът и данъците правят богатите по-богати, а дълговете и данъците правят бедните и средната класа по-бедни.

Когато имаме остарели идеи и знания, получаваме остарели резултати. И така, какво се случва с повечето хора, които следват стратегията – да отидат на училище, да си намерят работа, да работят усилено, да спестяват пари, да си купят къща и да си изплатят ипотеката, вярвайки, че са придобили актив? Този начин на мислене е много остарял.

Светът отдавна се промени, още през 1971 г., когато президентът Никсън премахва златния стандарт и парите се превърнаха в дълг. На всичкото отгоре образованието беше много важно преди време. В наши дни, обаче, това, което ни учат за живота е много остаряло.

Познавате ли законът на Мур? Той гласи, че информацията се удвоява на всеки 18 месеца. С други думи, знанията са остарели след 18 месеца. Когато ученик излезе от училище, знанията му са вече остарели.

Например, в днешно време, много банки ви начисляват такси и лихви, за да спестявате парите си. Банките не искат парите ви, защото са отпечатали твърде много от тях. И затова балоните са навсякъде около нас – и в недвижимите имоти, и в акциите и в ценните метали, и във всички така наречени ‘активи‘. Парите са просто хартийки и не случайно новата мантра е „Спестяващите са губещи, а парите са боклук“.

И пак много от хората повтарят: ‘Искам високоплатена работа, и регулярна заплата.’ Това е остарялата идея. Платете си дълговете – и това е остаряла идея. Трябва да научите как да използвате дълговете, за да забогатеете. И никога няма да ви се налага да плащате данъци. Причината, поради която 1% от хората са неприлично богати и все нагоре, а 99% вървят надолу е, че когато се печатат пари, се случват две неща – инфлация и данъци.

И всеки предприемач, който си мисли „Просто трябва да спестя пари и после ще инвестирам в бизнеса си, за да спестя още повече пари“ трябва да помисли върху остарелите си убеждения. Знаете ли, в Америка има 28 милиона собственици на малък бизнес, а 24 милиона са еднолични предприемачи? Те си мислят, че са предприемачи, които не работят за заплата, а за себе си. Ето какво се случва, когато хората не разбират какво е да си предприемач и как работят парите в днешно време. Повечето от тези хора са самонаети. И те плащат най-високите данъци и такси от всички останали… и никой не ги открехва за това!

Другото важно нещо е, че не съществува ‚лоша икономика‘. Всички ние имаме външна икономика, но имаме и лична икономика и силата на волята е да променим нашата вътрешна икономика. За да можете да виждате и доброто, и лошото, във всяка ситуация.

Ако беден човек с лоша лична икономика трябва да анализира падащи пазари, всичко, което ще види, е лоша икономика. Защото не знае как да печели пари, в която и да е икономика. И ако този човек е от средната класа ще иска само хубава къща, стабилна заплата, работа, и кола. И когато му отнемете работата, това ще е катастрофа за него. А за предприемача, сривът не е страшен, така или иначе той няма работа и заплата.

Винаги разказвам на хората това, което ме научи Бъки Фулър. Икономиката има две страни и ако смятате, че е лоша, това е така, защото вашата икономиката е лоша. Ако смятате, че стабилната заетост е важна – тогава ще видите икономика с безработица. Винаги става въпрос за вашата икономика спрямо външната. И единственото, което можете да контролирате се нарича вътрешен фокус, така, че да виждате възможностите във всяка ситуация.

Истинският предприемач има вътрешен фокус, и ако падне си казва „Добре, нека се поуча – за да се изкача по-нагоре.“ Ако обикновен човек падне, той си казва „Отивам за обезболяващо“. Или пък, просто ще си каже, че грешките нямат значение. Но грешките имат значение, те показват пукнатини и неточност в знанията и разбиранията ви.

Предприемачите, независимо дали падат, или просто я карат добре, винаги могат да се изкачат. Могат да се изправят и да отидат по-нагоре. Учат се и каквото и да им се случи, стават по-силни и по-добри, и по-умни и по-щастливи.

За разлика от тях – човек със слабо вътрешно мислене е, се страхува прекалено от външните фактори. Например хората, които се страхуват да не загубят работата си, често я губят.

Основата на предприемаческият дух е контролът вътре, а не навън. В момента, в който приемате заплата, вие мислите, като служител. Трябва доста сила, знания, вяра и умения за да се надгради над този начин на мислене – и много силен вътрешен контрол.

Facebook Twitter Email

Leave a Reply