Преди време наех Джон, който беше дърводелец, да ми помогне да реставрираме стара ферма. Първият ден беше ужасно проблемен: електрическата му отвертка се счупи, трионът спря да работи и за капак на всичко в края на деня пикапът му отказваше да запали. Докато го откарвах до дома му той седеше мълчаливо. Когато пристигнахме Джон ме покани да се запозная с неговото семейство.

Докато прекосявахме градината той спря до едно младо дърво и докосна клоните му с двете си ръце.

Когато отворихме вратата с Джон се случи пълна промяна. Неговото намръщено лице изчезна и се замени с усмивка, прегърна двете си деца и даде целувка на жена си.

След вечеря, докато ме изпращаше, ние отново минахме покрай дървото и аз не издържах на любопитството и го попитах какво направи преди с него?

„О… това е моето дърво за проблеми” отговори той. „Аз знам, че всеки ден носи някакви грижи и несполуки, но едно нещо е сигурно и това е, че тези грижи нямат нищо общо с жена ми и децата ми. За това аз просто ги окачва на дървото всяка вечер, когато се прибера в къщи. На другата сутрин си ги прибирам обратно.”

„Най-забавното нещо е” усмихна се той, „че когато на сутринта дойда, за да ги взема отново няма и наполовина от това, което си спомням да съм оставил предната вечер.”

Историята е разказана от Джеф /Тексас/