Прозорецът към щастието | Мотивирай.Ме

Прозорецът към щастието

 прозорец, щастие, живот, мъдрост, поука, история, приятели, позитивно мислене

Двама мъже, и двамата сериозно болни, били настанени в една стая в болницата. На единия мъж било позволено да седи в леглото си за един час всеки ден и неговото легло било до единствения прозорец в стаята. Другият мъж трябвало да лежи през цялото време.
Двамата разговаряли всеки ден с часове. Разказвали за съпругите и семействата си, за техните професии, за това къде са били във ваканция. И всеки следобед, когато мъжът в леглото близо до прозореца можел да седне, времето преминавало като описвал на другия всички неща, които се случвали навън.

Мъжът в другото легло живял за тези периоди от един час, в които вътрешният му свят  се разширявал и оживявал от активността и цветовете на живота навън. Прозорецът гледал към парк с прекрасно езеро, както казвал приятелят му. Патици и лебеди плували във водата, докато деца си играели с хартиени корабчета. Влюбени двойки се разхождали ръка за ръка, сред много цветя. Големи дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал красив град. Докато мъжът до прозореца описвал всички тези неща до най-малки детайли, другият мъж затварял очите си и си представял живописната сцена.

Един слънчев следобед мъжът до прозореца описал парад, който преминавал. И въпреки, че другият мъж не можел да чуе оркестъра, той си го представял в и музика звучала в главата му. Внезапно му хрумнала следната мисъл:
„Защо приятелят му да има удоволствието да гледа всичко това, докато той не можел да види нищо? Не било честно.”
Отначало се засрамил от тази мисъл, но докато дните преминавали един след друг, неговата завист започнала да се превръща в скрит гняв, който го изгарял отвътре. Започнал да се изнервя и вече не можел да спи. Той трябвало да бъде до този прозорец и тази мисъл сега контролирала живота му.

Една нощ, докато гледал тавана, мъжът до прозореца започнал да кашля. Бил получил пристъп и се задушавал. Другият мъж гледал как приятелят му се мъчи да натисне бутона и да повика сестрата за помощ. Докато го слушал той изобщо не помръднал, не натиснал своя бутон, което би повикало медицинската сестра незабавно. За по-малко от пет минути, кашлянето и давенето спрели, заедно със звукът от дишане. Сега вече имало само тишина, човекът бил починал.

На следващата сутрин медицинската сестра намерила безжизненото тяло на мъжът до прозореца. Била доста натъжена и повикала, човекът, който помагал в болницата да изнесат мъртвеца. Когато дошъл подходящ момент, мъжът помолил да бъде преместен до прозореца. Сестрата изпълнила желанието му, настанила го удобно и излязла от стаята.
Бавно и с болка той се повдигнал на лакът, за да погледне навън за първи път. Най – накрая щял да има удоволствието да види всичко сам. Но когато най – накрая успял да погледне през прозореца той видял само една гола стена.

Поука от историята:
Намирането на щастието е въпрос на избор… то е позитивно отношение, което ние съзнателно избираме да изразим. Това не е подарък, който ни се доставя всяка сутрин, нито идва през прозореца. И външните обстоятелства са само малка част от това, което ни прави щастливи. Ако чакаме те да са наред, никога няма да намерим дълготрайно щастие. Намирането на щастието е вътрешен процес. Ако редовно се стремим да мислим позитивно и окуражаващо, ако прекъсваме всяка наша негативна мисъл или оплакване още в момента, в който се появя, ще открием, че хубавите неща в живота са изключително много.

Facebook Twitter Email

Leave a Reply