Ние спориме двама със дама на тема: „Човекът във новото време“. А дамата сопната, знаете – тропа, нервира се, даже проплаква. Залива ме с кални потоци от ропот и град от словесна атака. – Почакайте – казвам, – почакайте, нека… – Но тя ме прекъсва сърдито: – Ах, моля, запрете! Аз мразя човека. Не струва […]

Ето – аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея). С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога. С живота сме в разпра, но ти не разбирай, че мразя живота. Напротив, напротив! – Дори да умирам, живота със грубите лапи челични аз пак ще обичам! Аз пак […]