В началото на 90-те години Андре Агаси губи непрекъснато. След шеметен старт в професионалния тенис, където отначало показва най-доброто отиграване и най-бързите рефлекси, той започва хронично да губи. Пада и на редовните мачове, и на финалите на турнири. В Кий Бискейн, Флорида, през март 1994 г. е на път да изгуби отново - този път от Пийт Сампрас, който едва се държи на терена заради хранително отравяне.
Ново начало и пътят към успехаОбърканият Агаси се съгласява да вечеря с обещаващ нов треньор, чийто начин на игра не му харесва. Брад Гилбърт е негов абсолютен антипод - умерено талантлив, като състезател печели без да е редно. Току що излязлата му книга се нарича "Грозната победа". На въпросната вечеря в Кий Бискейн Агаси очаква искрено мнение за играта си и отговор защо продължава да губи от по-неопитни играчи.
Гилбърт е безпощаден в критиката си. Казва му, че винаги се старае да постигне съвършенство. Вместо да поема неоснователни рискове, за да нанесе убийствен удар на всяка цена, защо просто не поддържа играта и не даде на съперника си възможност да загуби? "Всичко е в главата ти, човече," твърди Гилбърт. "С твоя талант ако играеш на 50% и мислиш на 95%, ще спечелиш. Но ако стане обратното - ако се раздаваш повече и мислиш по-малко, винаги ще губиш."
Агаси назначава Гилбърт веднага. И загубите му рязко намаляват. Гилбърт срива до основи играта му и я изгражда наново. Агаси започва да печели мачове, които преди би загубил, а пет месеца по-късно си пробива път до първия си U.S. Open.
„Научавате всичко, което имате нужда да знаете за някого, когато видите лицето му в момента на най-великата си победа. Вярвах в таланта на Брад от самото начало, но след като видях неподправената му радост за мен, му вярвам безкрайно".
Най-накрая умът му се избистря. Отървава се от елегантността и отнася Сампрас в четири сета, за да спечели втория си пореден Голям шлем на Australian Open през 1995 г. И да се отправи към първото в кариерата си оглавяване на ранглистата. В дългата му кариера ще има още много загуби, но вече се е научил как да печели.
Не всичко е тестостеронКакво разграничава победителите от губещите? Краткият отговор е, че поне в спорта победителите притежават определени качества, които простосмъртните нямат. Както може да се убедите като гледате неуморния Новак Джокович, победителя от Уимбълдън и Australian Open, който е изгубил само един от първите си 49 мача тази година. Но физическата форма не е всичко.
"Много играчи имат талант да станат най-добри в света", казва Тимъти Галуей, автор на няколко книги за психологията на тениса, голфа и други спортове. "Но победителите по-малко пречат на себе си. По-малко възпрепятстват чистия израз на таланта. Те първо печелят войната срещу страха, съмнението и несигурността, а това не е малка победа."
Така погледната, победата може да се пренесе и извън физическите качества: в шаха, правописа, корпоративния свят, дори военното дело. Но няма ген за победа във всички области, нито мозъчен превключвател, превръщащ обикновените претенденти в шампиони.
Психолозите все по-добре осъзнават интердисциплинарната концепция за победата и намират изненадващи връзки между мозъчната химия, социалните теории и дори икономиката, които заедно дават нов поглед защо някои хора редовно печелят.
Учените отдавна смятат, че доминацията като цяло се определя от тестостерона. Той помага в заседателната зала, съда и други области, където има награда за рисковано и смело поведение. Ролята на хормона бе доказана още преди 25 години: победата значи прилив на тестостерон, който ви дава предимство в следващото състезание и така нататък до безкрай.
Лидерът се стреми към доминация, но е спокоен и овладянУчени от Университа в Тексас и от „Къламбия" установиха, че тестостеронът е полезен само когато се регулира с малки количества друг хормон, наречен кортизол.
Преподаватели събират проби от слюнка на студенти по бизнес-администрация, за да проверят нивата на двата хормона. След това всеки участник е консултиран как да постигне идеален баланс между тях: с повече пълнозърнести храни и по-малко кафе, ако иска да понижи кортизола; или да отиде на фитнес и да взема витамин B, за да повиши тестостерона. Идеалният лидер според проф. Пол Инграм е "спокоен, но със стремеж към доминация." (Представете си изпълнителния директор на Apple Стив Джобс на сцената, докато представя хитов продукт.) Това е валидно и за мъже, и за жени.
Образец за баланс: Боби Фишер"Боби неуморно желае да съсипе противника си," казва режисьорката на новия документален филм "Боби Фишер срещу света" Лиз Гарбъс. "Наслаждава се, когато причинява страдание на съперника. Има някакъв садизъм в начина, по който подхожда към него."
Преди легендарния сблъсък с вечния си противник Борис Спаски в Исландия през 1972 г., Фишер минава през тежки тренировки за физическа форма и издръжливост. Казва на треньора си по вдигане на тежести, че иска да счупи ръката на Спаски при първото ръкостискане. С наближаването на мача Фишер отправя все по-странни искания и вбесява противника си дори още преди да е започнала играта. "Не вярвам в психологията," казва Фишер. "Вярвам в добрите ходове."
Вече в Рейкявик, когато резултатът е 2:2, Фишер спокойно прави ход, който сварва Спаски по бели гащи: пешка на c4. Фишер винаги започва с царската пешка и това е единствената конфигурация, за която Спаски е подготвен. А неочакваният ход прави руснака безпомощен. Фишер играе величествено и сдържано, а след това продължава с още повече агресия. Спаски така и не се съвзема от изненадата. Успява да спечели само още една от следващите 15 партии. Мозъкът на Фишер, заедно с коктейла от тестостерон и кортизол, го правят шахматист номер едно в света.
Тръпката на триумфа, когато някой друг се проваляКакво е по-добро от победата? Да побеждаваш, когато някой друг губи. Икономист в университета в Бон разкри, че участници в експеримент, които получават определена награда за задача, изпитват доста по-голямо удоволствие от нея, ако други участници се провалят или се справят по-добре. Тази констатация слага край на традиционните икономически теории, че абсолютната награда е централна мотивация за човека.
Това е една от няколкото нови насоки в социалната динамика на победата, родили се в резултат на невроикономиката - модна нова област, съчетаваща елементи на невропсихология, икономика и когнитивна психология, за да определи защо хората правят определен избор - и особено ирационален такъв.
Невроикономиката често се интересува от допаминовата система - част от мозъка, която е обвързана с наградите и очакването им. Допаминовите рецептори изглежда следят възможностите - летяща тенис-топка, която може да бъде вътре или вън от полето, и колко очаквани/неочаквани са те.
За феновете това донякъде обяснява защо победа на ракета номер едно над неприсъстващ в ранглистата претендент не е нещо особено, но успехите на неизвестни участници са толкова наелектризиращи.
Подобен тип управление на очакванията се случва и в мозъка на самите спортисти, казва Скот Хютел, директор на Центъра за невроикономически изследвания към университета "Дюк". Ако класирате трима олимпийски медалисти по щастие, спечелилият златото очевидно е на първо място.
Това, което е любопитно според Хютел, е, че бронзовият медалист е на второ място по удовлетворение, а получилият сребро е най-смутен. "Човешкият мозък непрекъснато сравнява това, което се е случило с това, което би могло да се случи", казва той.
"Бронзовият медалист може да си каже: За малко да не получа медал. Чудесно е да бъда на стълбичката!. А сребърният медалист само си мисли за всички грешки, които е направил, които са му попречили да вземе златото."
Източник: http://www.webcafe.bg/id_1360495754_Zashto_pechelyat_pobeditelite
Тема: Защо печелят победителите (Прочетена 7313 пъти)
