Автор Тема: Д. Иванов предрича: Икономически и социален армагедон  (Прочетена 2713 пъти)

Gloriana

  • Младши потребител
  • **
  • Рейтинг: 7
  • Пол: Жена
  • Публикации: 56

ЛИПСАТА НА ЛИДЕРСТВО В ЕВРОПА И В БЪЛГАРИЯ ВОДИ ПОСТЕПЕННО КЪМ ЕДИН ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН АРМАГЕДОН

Светът, Европа и хората от всички континенти днес са изумени и разтревожени от последните събития във Великобритания. Невижданите и жестоки безредици в цялата страна, в Лондон, Бристол, Бирмингам, ливерпул, Манчестър и други градове не са случайни. В своята си същност и мотивация те изразяват безнадеждността на едно откъснато от обществото младо поколение, живеещо без илюзии и без мечти, но с невероятните социални и икономически трудности на днешните сбъркани реалности в Европа: невъзможност да се изплащат жилищните ипотеки от страна на техните родители, дълготрайна безработица, постояно и бързо пълзящо оскъпяване на образованието, на здравните грижи.

Всичко това води и няма как да не води до една жестока загуба на надежда и бих казал на търпение спрямо така нареченото общество; маргинализира все повече и повече големи групи от млади хора. Прииждащите вълни от емигранти от Африка и от Азия в почти всички развити страни в Европа допълнително разтварят "пропастта" на това скъсване със социалните и културни традиции и път на развитие на европейските общества.

Европа не можа да формира и няма политика на културно привличане и възпитание на тези огромни маси хора, най-често от по-ниските социални слоеве.

Липсата на сериозно лидерство в Европа, което да поведе Европейският Съюз към една качествено нова политика на извеждане на страните-членки на Съюза от дълбоката икономическа, финансова и дългова криза, държа да подчертая води континента към един икономически и социален Армагедон.

Погрешно възприеманите политики на „стягане на коланите”, и рязка редукция на публичните разходи тласка стотици хиляди хора по целия континент – от Гърция, през България и Румъния, Латвия - до Великобритания да губят всякаква надежда, вяра и търпение спрямо обществото, институциите и правителствата. Тази ситуация е крайно социално и хуманно взривоопасна и това трябва да се разбере от всички правителства в Европа.

Напрегнатостта на политическата, социалната и икономическа ситуация в България не е по-различна. България се намира на границата на социален и хуманен взрив: с опасно и невиждано как да бъде спряно обедняване на населението; с една циментирана през последните няколко години упорита безработица от над 9% (но надвишаваща над 20% в много райони и селища в страната); с изоставена на Бога обедняваща провинция; с остарял, колапсирал и поставен от държавата на колене публичен сектор; с един безумно унищожаван частен сектор, с изкуствено инжектирана банкова система, твърде несъобразяваща се с европейските регулативни правила, със здравна и пенсионна система с ежедневно увеличаващи се дефицити.

Хиляди малки и средни фирми, десетки хиляди работни места са унищожени. Българският бизнес, едва на 22 годишна възраст, създаден с много лишения, противоречия, слаб, клатещ се, но така или иначе гръбнак на българската икономика – сега е подкосен в „краката си”. Изграден през всичките тези 22 години с вярата, ентусиазма, надеждата и усилията на една зараждаща се демократична и пазарна система – сега той се разрушава системно от прилаганата икономическа политика от страна на правителството (или по-точно от липсата на такава политика).

Вместо него, на икономиката се налагат крайно съмнителни, изкуствено създадени олигархократични структури, основаващи се на мръсното кръвосмешение между властимащи и тези, готови да пълнят нечии джобове. Структури, нямащи нищо общо с едно модерно, достойно за 21-я век развитие на бизнеса. Такава ситуация, следва да се разбере – е ситуация без хоризонт. Без мечти. Тя води страната към пропастта.

Предупреждавах многократно и предишни правителства, предупреждавам и сега. Политиката на жестоки редукции и рязане на публични разходи, на социални програми, на неглижиране на частния сектор, на изоставяне на българските домакинства на произвола на съдбата; на тотална ерозия на покупателната способност на българските граждани – е политика, която осъжда и ще осъжда България на още по-голяма изостаналост.

Това е политика, която ще погребе мечтите на редица поколения българи за напред. Това е политика, която ще погълне бъдещето на българската икономика и ще я обрече за много години напред на един още по-анемичен живот, „куцане на един крак” след останалите, разрастващи се социални конфликти и непрекъснато обедняване.

Не е възможно с такава политика да се очаква голямо икономическо възраждане и растеж на българската икономика.
Стабилността на една икономика не е само на повърхността й; тя трябва да бъде стабилност на всеки един бизнес, публичен или частен; стабилност и модернизация на индустрията; стъпване върху реални локомотиви на икономическия растеж и политика на тяхното стимулиране; стабилност на фирмите и домакинствата; редуциране на тяхната задлъжнялост; възприемане на нова политика на доходите и постигане на покупателна способност, която да намали решително социалните напрежения в страната и да отпуши мотивацията на българските граждани.

Дали звуча песимистично и дали правя черни прогнози, това е въпрос, на който хората сами да си отговорят и то както си искат.
Така или иначе, обективно смятам и предупреждавам, че е наистина опасно сегашното и бъдещото правителство на България да игнорира моите виждания, предупреждения и прогнози.


Димитър М Иванов
Лондон, 9 август 2011


Активен
The power of imagination makes us infinite.