Автор Тема: Конфуций  (Прочетена 8175 пъти)

Gloriana

  • Младши потребител
  • **
  • Рейтинг: 7
  • Пол: Жена
  • Публикации: 56
Конфуций
« -: юни 07, 2011, 03:08:19 »



Конфуций е най-известният китайски философ, който първи е разработил учение, синтезиращо разбиранията и вярванията на китайския народ. Основната философия на конфуцианството е, че управниците трябва да са в полза на народа и чрез личен пример да водят нацията напред. Тази философия е приета преди повече от 2000 г. и до ден днешен дава отражение в мисленето на изповядващите я.

Конфуций е роден през 551 година преди Христа, в малкото княжество Лу, което попада в днешната севернокитайска провинция Шантунг. Още много млад Конфуций заема дребен ръководен пост, но след време доброволно се отказва от него, за да се посвети на философията си. В следващите 16 години Конфуций проповядва учението си, успявайки да привлече огромен брой последователи. На 50 г. Конфуций спечелил уважението на тогавашните владетелите - получава отново висок пост в управлението, който трябва да напусне след няколко години заради злословията и сплетните на враговете си. Следващите 13 години Конфуций живее като пътуващ учител и монах, след което се завръща в родното си място, където прекарва последните 5 години от живота си. Умира през 479 година преди Христа.

Конфуций е считан за основоположник на религия, но той никога не се е позовавал на някакво божество и е отказвал да се произнася за задгробния живот. Отричал е и всякакъв род метафизични догадки. По-точно Конфуций е бил светски философ, който проявявал голям интерес към личната и политическата нравственост и поведение.

Според Конфуций, двата най-важни добродетеля са йен и ли и те определят поведението на хората. Най-честият превод на йен е „обич“ или „любов“, но истинското му значение, по-точно определено е „добросърдечна грижа към ближния“. Ли съчетава в себе си поведение, ритуал, обичай, етикеция и коректност. Конфуцианството поставя особено ударение върху синовната преданост и уважение към родителите. Конфуций учи, че жените дължат уважение и послушание на мъжете си, а поданиците - на владетелите.

Китайският философ обаче, не одобрява тиранията. Конфуций е убеден, че държавата съществува за благото на народа, а не обратното и владетелят трябва да управлява най-вече чрез нравствения си пример, а не чрез сила. Една от основните догми на конфуцианството е вариант на Златното правило: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб“. Конфуций вярвал, че хората могат да живеят в мир и разбирателство и приканвал владетели, и поданици да се върнат към добрите стари нравствени норми.

Конфуций е живял по време на династията Чоу. Тогавашните владетели не възприемали учението му, но след неговата смърт конфуцианството се разпространило във всички провинции в Китай. Когато, на власт идва династията Чин, за конфуцианството настъпват черни дни. Първият император от тази династия Ши Хуанг Ти решава да изкорени конфуцианското влияние и да скъса с миналото. Той заповядва да се преследва учението на Конфуций, да се убиват последователите и да се изгорят книгите. След няколко години, обаче с края на династията Чин, конфуцианските философи отново са свободни да проповядват учението си. При следващата династия - Хан - конфуцианството става официална философия в китайската държава.

При династията Хан, китайските императори започват постепенно да подбират държавните служители чрез специални изпити. От кандидатите се изискват знания по конфуцианска класика и философия. Поколения наред много от най-интелигентните и амбициозни младежи с години изучават конфуцианството и столетия наред цялата гражданска администрация на Китай е съставена от хора, чийто мироглед е подчинен на конфуцианската философия. Тази система се прилага в течение на 2000 години.

Идеите на Конфуций се приемат от по-голямата част от китайския народ и над две хиляди години оказват дълбоко влияние върху неговия бит, култура и начин на мислене.

Конфуцианството има голямо влияние  върху китайците, защото личните качества на Конфуций - искреност и честност, са безспорни. Той е бил практичен и умен човек и не е изисквал от последователите си непостижими неща. Конфуций държал учениците му да са почтени и не е изисквал от тях да са светци. Конфуцианството не задължавало китайците да променят основните си схващания. То по-скоро поставя и утвърждава в ясна и убедителна форма основните им традиционни идеали. Конфуций е наблягал повече на задълженията на индивида, а не толкова на правата му. Като управленска философия конфуцианството се оказало изключително ефикасно в практиката. Именно на това се дължи фактът, че Китай в продължение на две хиляди години е една от най-добре управляваните държави на света.

В наши дни конфуцианството в Китай е в сериозен упадък. В стремежа си да скъсат с миналото, китайските комунисти енергично атакуват Конфуций и неговата философия и учение. Но в миналото идеалите на Конфуций са доказали дълбоките си корени в Китай и нищо чудно, след време конфуцианството отново да се възроди.
Активен
The power of imagination makes us infinite.