Една надъхваща песен от Анелия.
Материалът е предоставен от Делчо.

Живея живота си, със усмивка минавам през дните.
Живея живота си, не раздавам безплатно сълзите.
Даже болката има своя жестока цена,
струва толкова, точно колкото е любовта.

Продължавам и по пътя дори наранявам,
не преставам да се боря,
страховете си аз побеждавам.
И когато силно страдам,
враговете си даже не мразя!
Може да се уморявам, но [...]

Една страхотна песен от Бате Сашо:

БЕЗ КОЛА И РАНИЦА
НЕБЕТО МИ Е ГРАНИЦА
НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ БРО
ГОРЕ ГЛАВАТА ХОРА

Не живея в дворец, не карам Х-5-ца!
Не съм подлец, нито робот в матрица!
Не нося раница, нито ънда, нито клоша!
Не съм поредна страница и стрелям само по коша!
Рапа без мен е като камера без варио!
Израснал съм в квартал, а не [...]

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи

Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища [...]

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа [...]

Ние спориме
двама със дама
на тема:
„Човекът във новото време“.

А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.

- Почакайте – казвам, – почакайте,
нека… -

Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и… после [...]

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
„Как, искаш ли час да живееш?“
Веднага ще кресна:
„Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!“

За него [...]

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на [...]

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от [...]