Притча за факирът и кобрата

Публикувано на 29 септември 2009  от Ilian

факир, кобра, мъдрост, живот, смелост, активност, пасивност, активен, пасивен, герои, воля на богове, смисъл на живота

Живял някога в Индия един факир, който прекарал трийсет години в неподвижно състояние и медитация, с цел да открие смисъла на живота. По цели дни и нощи той седял неподвижен като дърво. Птичките даже правели гнезда върху неговата глава.

Един ден една бедна вдовица се приближила до него и на едно близко дърво закачила люлчица, в която оставила детето си. Спокойна, че детето се намира под зоркото око на факира тя отишла на работа. Тъкмо заминала и една кобра се приближила до люлката,  като се готвела да ухапе детето. Факирът видял това и се замислил, да помогне ли на детето, или да го предостави на грижите на Боговете. Започнал да разсъждава:

– Боговете са създали и кобрата, и детето. Те трябва да мислят за тях. А аз не мога да разбера каква е тяхната воля и съответно не знам какво да правя. Като разсъждавал така, той не се и помръднал и оставил на Боговете, сами да разрешат въпроса. Така кобрата изяла детето, а Факирът си казал „Такава е била волята на Боговете явно.”

В крайна сметка, напразно прекарал той оставащите си години в размишление – така и не разбрал смисъла на Живота. Като заминал за онзи свят, Боговете го извикали и го попитали защо не е спасил детето на вдовицата.

– Не знаех, каква е Вашата воля – да спася детето, като убия кобрата, или да оставя кобрата жива, а Вие сами да запазите детето.

Боговете му отвърнали:
– Нашата воля бе детето да остане живо, затова ти трябваше да действаш и да убиеш кобрата. Защо размишляваше толкова години, щом не можа да разрешиш такъв елементарен въпрос? За наказание, ще те върнем пак на земята, за да прекараш още хиляда години в размисъл, та дано се научиш да познаваш каква е нашата воля и да я изпълняваш.

Също като този факир – много хора всеки ден седят неподвижни в размишления върху целта и смисъла на Живота, но нищо не са разрешили и не предприемат никакво действие. До тях се приближават приятелите и близките им, в нужда, но те не се и помръдват и не искат да помогнат. Те си казват: „Ако съдбата реши и ако такава е волята на Боговете – те ще им помогнат.“

Кобрата в тази притча представлява препятствията, които държат ума и сърцето на човека сковани. И ако си мислите, че това е светът и такава е волята на Боговете – ще Ви кажа, че това са просто извинения за собствената Ви пасивност. Напротив, светът е разумен, основан на ред и порядък и се нуждае от велики хора, от герои, ранени не в гърба, при отстъпление и бягство, а готови да изложат гърдите си на удари при настъпление.

Беинса Дуно

Facebook Twitter Email

Прочети още за:

  • Днешните деца са бъдещето на цивилизацията. Да отглеждаш дете в днешния динамичен свят е все едно да го пуснеш в клетка с тигри. Децата не могат да се справят с околния свят и нямат наистина възможност да успеят ...

  • Мотивацията е основната съставка за постигане на големи и велики неща в живота. Без мотивация, никога не бихте реализирали Вашите планове и мечти. Мотивацията е също така най-важният катализатор, който подпомага ...

  • Ник Вуйчич е човек роден без ръце и крака, но и за момент не си помисляте да го съжалявате или да оплаквате съдбата му. Ник показва на всички ни какво значи да живееш истински без да се съобразяваш с границите, които ...

  • Ланс Армстронг Надя Команечи Карл Люис Капил Дев Сергей Бубка Михаел Шумахер Пеле Истински: сила, дух, воля за победа и безкрайна мотивация. Представете си какво би се случило ако всеки от нас пр ...

  • Колко от нас обвиняват „съдбата”, когато преминаваме през трудни фази от живота си? Чуваме хората да казват, че нещастията им се дължат на лош късмет. Но дали този „късмет” е наистина толкова жесток и непроменим? ...

One Response to “Притча за факирът и кобрата”

  1. Soulbringer казва:

    Беседите на Петър Дънов. Невероятен човек.

Leave a Reply