Васил Левски – икона на българската свобода

Публикувано на 11 септември 2009  от SL

Васил, Левски, свобода, смърт, герой, велик, българин, поклон, България, надъхване, история

Делото и животът на Васил Левски го поставят сред най-великите българи. Редом до цар Борис III – Обединител, хан Аспарух – Основател, княз Борис – Покръстител, цар Симеон – Просветител, св. Климент Охридски – Азбучник, Св. Йоан Рилски – Покровител, св. патриарх Евтимий – Мистик и Воин, Отец Паисий – Будител, Баба Тонка – Майка на безстрашието, княз Александър Батенберг – Съединител, Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов – Воин на оскърбените българи.

Щастлива е историята на онзи народ, който може да изведе на националния си олтар личности на признание и дела за показ. Защото личността е свещена и тя освещава институцията, държавата и народа.

Каквото и да се каже за Васил Левски ще е малко. Той е дарен с обсега на голямото мислене на държавник, на молитвеник, на бунтовник. За своето дело Левски взима кръв от народа, път от Христа и воля за живот от идеята за свободата. И духом, и физически прилага Учението на Христос, а жертвата си дава не само като подражание, а и като самосъзнание. Този човек носи една от най-големите мирови идеи – идеята, че религията на роба е свободата! И само той от всички световни революционери има прозвището Апостола.

Това е животът и делото на Левски:
Васил Левски известен още като Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли (6 юли по стар стил) 1837 г. в Карлово. Родителите му съответно са Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Апостолът има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка.

Васил Левски, известен още като Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо, Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский, Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо, Дякон Игнатий, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Левски учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя сами остават да се грижат за семейството. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон. По-късно (1861 г.) обаче под влияние на Георги Сава Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.

През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. Отказва се от монашеския сан през 1864 г и до 1866 г. е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През ноември 1866 г. се среща с Раковски.

През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 – 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, Левски се прехвърля в Румъния. След това отново се връща в Зайчар и пак заминава за Румъния.

След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети. На 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г. Март-април 1869 г. се връща в Румъния. Започва втората си обиколка из България на 1 май 1869 г., по време на която основава революционни комитети. На 26 август 1869 г. се връща в Румъния през Русе. Убеждава за преместването на революционния център в България, но не среща подкрепа.

В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. След това напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО — „Привременно правителство в България“.

През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. На 19 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

Вътрешната будност, която Апостолът ни оставя, е че пред олтара на Свободата най-святата и мистична жертва е човекът!

Поклон.

Facebook Twitter Email

Прочети още за:

  • Преди 137 г. на 19 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. е обесен най-великият от всички българи – Васил Левски. Тогава бесилото е издигнато извън града, а днес всички ние се покланяме пред Левски и неговия пам ...

  • Христо Ботев е роден в Калофер на 6 януари 1848 година. Син е в семейството на Ботьо Петков и Иванка Ботева. Има брат Кирил Ботев. От 1854 до 1858 година Христо Ботев учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно ...

  • 20 януари Барак Обама е първият чернокож президент в историята на САЩ. Той положи клетва в присъствието на повече от един милион американци и чуждестранни туристи, изпълнили пространството пред Капитолия. 8 ф ...

  • Българският футболен отбор - Левски записа престижна победа като гост над италианския Лацио с 0 на 1 на стадион Олимпико. Попадението за сините бе дело на Христо Йовов в 60-тата минута . Като цяло мачът премина ...

  • Днес отбелязваме 132 години от освобождаването на град София от турско робство. Годишнината бе отбелязана тържествено от Столична община, граждански сдружения, представители на българското духовенство, руски и ...

2 Responses to “Васил Левски – икона на българската свобода”

  1. […] един фен! И те като Станишев нямат един работен ден! А Левски е мечтал за чиста и свята република! Да пея, пък аз […]

  2. […] Тук може да прочетете как е преминал животът на Васил Левски: Васил Левски – икона на българската свобода […]

Leave a Reply