Бащата на компютъра – Джон Винсент Атанасов

Публикувано на 10 ноември 2016  от MaraE

John_Atanasoff-3

Когато се заговори какво българите са допринесли на света, не за първи път се чудим защо се потулват безспорни факти за постиженията на нашите сънародници – открития, съществени за световния прогрес и това не е пресилено казано. Дали е поради международната конспирация, за която немалко се пише и говори, за това, че „големите” народи всъщност се страхуват от интелектуалната мощ на българите, дори и при сегашните малки размери на нашата територия; или поради нехайството от наша страна да признаваме нещата и хората, с които би трябвало заслужено да се гордеем. Още от древната история все повече излизат наяве данни за величието на българското племе, а впоследствие, вече като официално създадена държава, нашите владетели, от хановете до царете, са успявали да отблъснат и монголското, и арабското нашествие, и това на кръстоносците и т. н, и т. н. Като по този начин са запазили Европа в сегашния й вид. Това са само няколко примера, а те са многобройни. В 20-ти век също българите са създали за първи път в света грандиозни по своето значение неща: копирната машина, противозачатъчното хапче, въздушната възглавница в автомобил, бойни самолети, телефонния секретар, първата жена пилот в света, електронния ръчен часовник, мобилен телефон, който може да бъде използван в космоса, космическата храна, киселото мляко, розовото масло, Брауновия газ, уникалния фолклор; освен всичко това, ежегодните олимпийски златни медали по математика (относно последното – забележете – медалистите ни са ученици!); спортните рекорди (като например ненадминатите Дан Колов, Стефка Костадинова и момичетата ни по художествена гимнастика); българката, победителка на тест за интелигентност… Има и още.

Едно от върховните изобретения, без което не можем да си представим света днес, е компютърът. Няма смисъл да изтъкваме значението му – то е ясно. Когато по време на екскурзия с английско говорещи туристи им разказвам как именно българин е първосъздателят на чудото, наречено компютър, което неизменно присъства в съвременния ни живот, очите им почти изскачат от орбитите си.

Кой е Джон Атанасов, великият учен, изобретил първата в света електронноизчислителна машина?

Джон Винсент Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. в Хамилтън, щата Ню Йорк и е най-голямото дете в семейство с общо 8 деца. Син е на българския емигрант Иван Атанасов, който през 1889 г. в юношеска възраст емигрира заедно с чичо си в САЩ, и майка Ива Луцена Парди, от ирландско- френски произход.

Интересът на Джон-младши към електричеството датира от детските му години. 9-годишен, той открива и поправя лошо свързана електрическа крушка на верандата в дома им. Баща му самият работи като електроинженер във Флорида, където Джон завършва училище. Бил е добър ученик, интересувал се и от спорт и се е насочил към волейбола. Заниманията му с волейбол обаче бързо намаляват, след като баща му купува нова сметачна линийка. Джон е напълно заинтригуван от новата си придобивка, от математическите принципи на операциите, които се извършват с нея. Това засилва интереса му към логаритмите и тригонометричните функции. Той щателно изчита учебника на Тейлър по алгебра за колежа, в който са включени начални познания по диференциално смятане и как се пресмятат логаритми. За съвсем кратко време 9-годишното момче надминава нивото, при което се нуждае от помощ. През това време той научава за съществуването на бройни системи, различни от десетичната, и се заема да ги разучава повече. Вниманието му е насочено най-вече към двоичната бройна система.

Джон Атанасов завършва гимназия в Мълбъри за две години с отличие по математика. Желанието му тогава е било да се занимава с теоретична физика и през 1921 г. постъпва в университета на Флорида в Гейнсвил. Тъй като там не предлагат програма по теоретична физика, той започва курсове по електроинженерство, по време на които проявява интерес към електрониката и висшата математика. Дипломира се като бакалавър по електроинженерство през 1925 г., след което получава много предложения за работа, включително от Харвард. На 22 години приема да започне работа в от Щатския колеж на Айова заради репутацията на заведението по отношение на техниката и науките.

Твърде зает с работа по магистърската си степен и с преподаване на математически класове, той води сравнително затворен живот, но въпреки това той посещава студентски клуб, където намира бъдещата си съпруга Люра, студентка по икономика от Оклахома. Те се женят няколко дни след като Джон защитава магистърска степен по математика в колежа на Айова. Година по-късно се ражда най-голямата им дъщеря Елси. Преместват се в Медисън, Уисконсин, където Джон става докторант. Впоследствие се сдобиват и с други деца – близнаци.

Идеята на Джон Атанасов да изобрети машина за бързи пресмятания идва в главата му след усилена работа му върху дисертацията „Диелектрическа константа на хелия“. След защитата на доктората си по теоретична физика през 1930 г., той се завръща в Щатския колеж на Айова и през есента на 1930 г. става асистент, а по-късно и доцент по математика и физика. Целта му е решаване на сложни задачи от областта на спектралния анализ, а през 1935 г. разработва метод за анализ на спектри с табулатори на „IBM”, които работят с перфокарти. По време на тези разработки се поражда необходимостта за откриване на по-ефективен начин за пресмятане на сложните математически задачи.

Джон Атанасов пръв въвежда понятието „аналогов компютър“. Така започва създаването на компютъра „АВС” – през 1936 г., заедно с колегата си по атомна физика Глен Мърфи създават малък аналогов калкулатор за изследване на геометрията на повърхности, който те наричат „Лапласиометър“.

През зимата на 1937 – 1938 г. основната концепция на новата изчислителна машина вече е на бял свят – тя трябва да бъде построена на базата на електронни елементи, да пресмята с двоични числа вместо с употребяваните дотогава десетични и да има отделна от процесора памет, която да е с кондензатори. За построяване на машината Атанасов се нуждае от техническа помощ, при което неговият приятел проф. Харолд Андерсън му препоръчва един от най-добрите си студенти – Клифърд Бери (1918 – 1963).

През март 1939 г. от университета му отпускат пари и Атанасов с Бери започват работа, като монтажът на машината се извършва в приземен етаж на лабораторията по физика. За броени месеци двамата създават и усъвършенстват прототип на цифрова изчислителна машина, наречена компютър на Атанасов-Бери или ABC (на английски: Atanasoff-Berry Computer).

Работата по компютъра е преустановена през зимата на 1941 г., тъй САЩ се намесва във Втората световна война. Въпреки че Щатският колеж в Айова започва процедура по патентоването му, компютърът АВС така и не бива патентован.

1024px-Atanasoff-Berry_Computer
(Реплика от 1997 г. на компютъра на Атанасов-Бери в Центъра Дъръм, Щатски университет на Айова)

През годините на Втората световна война е направен компютърът „ENIAC” (Electronic Numerical Integrator and Calculator), който е имал първоначалната задача да изчислява балистични таблици за военни нужди на САЩ. Конструиран през 1945 г. от Джон Мокли и Дж. Проспър Екърт-младши, до 1973 г. се е смятало, че това е първият електронен цифров компютър. Но през 1955 г. две компютърни компании – „Sperry Rand“ и „Honeywell“ започват съдебен спор относно патентите на „ENIAC”, известен като делото „Honeywell, Inc. v. Sperry Rand Corp.”

Предисторията на интелектуалната кражба е следната: през декември 1940 г. Атанасов среща за пръв път Джон Мокли по време на конференция. Мокли проявява голям интерес към машината и принципа й на работа, заради което Джон Атанасов кани Мокли на гости. Мокли гостува в дома му в продължение на дни, през които двамата говорят относно конструкцията на компютъра АВС, както и други идеи на Атанасов, свързани с електронноизчислителната техника. Мокли успява да прочете и ръкописа на статия с подробно описание на машината. По време на визитата на Мокли компютърът е почти завършен и гостът се запознава с всички подробности. Дискусиите с Атанасов и неговия асистент са приятелски и открити и Атанасов не предполага измама от страна на новия си другар.

Въпреки, че Мокли дълго се занимава с аналогови изчислителни устройства, дотогава той не е виждал автоматичен електронен дигитален компютър. По време на съдебния процес през 1973 г. съдът стига до извода, че в резултат на това именно гостуване, на водените с Джон Атанасов и Клифърд Бери разговори, на демонстрациите и запознаването с ръкописите Мокли извлича от ABC „изобретяването на автоматичния дигитален компютър“.

Патентният спор на ниво съд относно първооткривателството на компютъра протича повече от 7 години. На 19.10.1973 г. Федералният съд излиза с окончателно решение, което обявява патента за ENIAC за невалиден и установява, че Мокли и Екърт са заимствали основните принципи на изобретението от Джон Атанасов. Внушителното количество страници на решението разкриват и други закононарушения на заявителите на патента. Справедливостта възтържествува.

През септември 1942 г. Атанасов постъпва в Морската артилерийска лаборатория във Вашингтон, където работи за отбраната. Ръководител е на акустичното подразделение в Морската артилерийска лаборатория, за която му плащат над 10 000 долара – по това време това е максималната заплата за държавна длъжност. Бива натоварен със задачата да създаде компютър за американския флот. През същото време Атанасов е включен в първия атомен опит в Тихия океан.

Но след приключване на войната Джон Атанасов с изненада и огорчение научава, че компютърът Атанасов-Бери е отстранен от сградата на физиците и разглобен. Нито той, нито Бери са били уведомени за това. Запазени са само няколко части от практически унищожения компютър. Този изпълнен с обрати период от живота му бележи и друго събитие – развод. Малко по-късно Атанасов се жени отново, за Елис Кросби от Айова, с която са работили по време на войната. През 1949 г. той става научен ръководител на пехотните части във Форт Монро, Вирджиния, а след една година се завръща във Вашингтон като директор на морската отбранителна програма в Морската артилерийска лаборатория, където остава до 1951 г. През 1952 г. създава ”The Ordnance Engineering Corporation” (компания, която се занимава с научни изследвания и разработки в Роксвил, Мериленд) заедно със стария си приятел от студентски години Дейвид Биичър. Компанията е продадена на ”Aerojet General Corporation” през 1957 г. и Джон става мениджър на Атлантическия корпус от 1957 до 1959 г. и вицепрезидент от 1959 до 1961 г., когато се пенсионира.

През 1974 г. се завръща в Щатския университет на Айова (който вече е университет, считано от 1959 г.), за да бъде почетен гост и ръководител на най-голямото студентско събитие на нацията: ”Veisha” – съкращение от първите букви на дисциплините в университета: Veterinary Medicine, Engineering, Industrial Science, Home Economics и Agriculture. Този фестивал обикновено се посещава от повече от 250 000 души.

През 1981 г. вицепрезидентът и директор на информацията и публичните прояви на ”ISU” (Iowa State University) Карл Хамилтън започва да прави филм за историята на конструирането на компютъра на Атанасов-Бери. На 21 октомври 1983 г. (поради годишнината от историческото съдебно решение, че Айова е мястото на конструиране на първия електронен цифров компютър и че ”ENIAC” е „произлязъл“ от ”ABC”) филмът е прожектиран по време на празненството, организирано в ”ISU”. Тогава на Джон Атанасов е връчена грамота за особени заслуги от асоциацията на възпитаниците на университета. На събитието съпругата и майката на покойния Клиф Бери са наградени като роднини на съавтора на ”ABC”.

В България Джон Атанасов идва общо два пъти. Първото му посещение е през 1970 г. по инициатива на акад. Благовест Сендов. Връчен му е орден „Кирил и Методий“ – първа степен. При тази си визита Джон Атанасов изнася няколко лекции в Българската академия на науките, посветени на изобретяването на компютъра. Второто му посещение е през пролетта на 1985 г. Тогава е награден с орден „Народна Република България“ – първа степен. Посещава и родното място на своя баща – с. Бояджик, Ямболска област. Връчен му е ключът на „Почетен гражданин на гр. Ямбол“.

Наред с двата си български ордена Атанасов вече е получил и най-голямото научно признание на България – през 1983 г. е избран за чуждестранен член на БАН, а от 1988 г. името му кръжи и в космоса – така е назован първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“. Получава също Национален медал в областта на технологиите и иновациите (1990). През 2002 г. връх в Антарктида е наименован е наименуван в чест на големия учен – връх Атанасов нунатак. Българският президент Георги Първанов учредява награда на името на Джон Атанасов, която се връчва ежегодно от 2003 г. насам.

Джон Винсент Атанасов си отива от този свят на 15 юни 1995 г. в дома си в щата Мериленд. Освен в България, той приживе става носител и на много други награди с международно значение: U.S. Navy Distinguished Service Award (1945), Citation, Seismological Society of America (1947), Citation, Admiral, Bureau of Ordnance (1947), Cosmos Club membership (1947), Iowa Inventors Hall of Fame (1974), Honorary membership, Society for Computer Medicine (1974), Doctor of Science, University of Florida (1974), Governor’s Science Medal (1985), Computing Appreciation Award, EDUCOM (1985), Holley Medal, American Society of Mechanical Engineers (1985), Coors American Ingenuity Award (1986).

John.atanasoff-pametnik
(Паметник на Джон Атанасов пред Телефонната палата в София)

Facebook Twitter Email

Прочети още за:

  • Бил Гейтс е роден на 28 октомври 1955 г. в семейство, което има богата история в бизнеса, политиката и държавната служба. Неговият прадядо е бил щатски законодател и кмет, неговият дядо е бил вицепрезидент на Нац ...

  • Преди време наех Джон, който беше дърводелец, да ми помогне да реставрираме стара ферма. Първият ден беше ужасно проблемен: електрическата му отвертка се счупи, трионът спря да работи и за капак на всичко в края ...

  • През 1883 г. талантливият инженер Джон Рьоблинг бил вдъхновен от идеята да построи грандиозен мост, който да свързва Ню Йорк с Лонг Айлънд. Най-известните строителни експерти считали, че това е невъзможна задача и съ ...

  • Историята на прочутото уиски започва, когато Джон /Джони/ Уокър решава да продава собствено изработен алкохол в малкия си хранителен магазин в Айршир, Шотландия. В началото питието е популярно само в близката ...

  • Христо Ботев е роден в Калофер на 6 януари 1848 година. Син е в семейството на Ботьо Петков и Иванка Ботева. Има брат Кирил Ботев. От 1854 до 1858 година Христо Ботев учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно ...

Leave a Reply