Китайска приказка за истинската ценност

Публикувано на 9 август 2016  от MaraE

kitaiska-prikazka-cennost-mudrost
От мъдростта на Изтока можем да черпим не просто много, в количествен смисъл – често само с едно изречение е възможно да се отговори на няколко въпроса и да се изясни онова, което се губи в плоската представа за определени неща. Като тази история, превърнала се в легенда, навярно случила се някога в Китай или Япония и останала като поучителен разказ; или е плод на човешката мисъл, но дори като такава тя разкрива низостта на суетата и величието на искреността, отваряйки широко очите ни.

Живял някога млад император, на когото му предстояло да се ожени. И както се случва при коронованите особи, на този бъдещ брак се е гледало не като на щастлив завършек на любовен романс – означавал е далеч повече – бъдещата императрица не трябва да бъде коя да е, а непременно от знатен род, не от „простолюдието”. Поради това кандидат младоженецът е бил посъветван да устрои бал, на който да бъдат поканени всички отбрани неомъжени млади дами, от висшите слоеве. Благодарение на уважението си, което изпитвал спрямо своите съветници, младият имератор се съгласил на този спектакъл, при все че според негово лично мнение това би било по-скоро парад на кукли, от тяхна страна, а от негова страна, роля на купувач…

Всичко е било готово и в уречения ден дворецът му се изпълнил с шарено присъствие – нежни, красиви, благоуханни момичета, облекли най-скъпите си одежди, с празнични прически, накичили се с най-впечатляващите си бижута, демонстрирайки плавна, лебедова походка. Цветове, лица, пъстрота… Императорът минал пред всяка една, огледал ги добре, нищо не коментирал. Гостенките чакали негова дума, наострили уши, всяка с надежда в сърцето да бъде следващата императрица, избраницата… На края на дългата редица стояла една девойка с леко наведена глава, която рязко се е отличавала от останалите със своето семпло облекло, без бижута. Поспрял пред нея императорът и я помолил да вдигне лицето си. Само това. И след като приключил дългия си оглед, той най-после продумал, казвайки следното:

– Давам на всяка една от вас семена на цвете. Която ми донесе най-красиво разцъфтялото, с най-богати цветове, най-силно ухаещото, за нея ще се оженя. Всичко зависи от вашата грижа. Ако вие сте старателни, това ще си проличи.

Тръгнали си девойките със семената в ръце. Посадили ги в саксии, полагали грижи, но нищо не така и не пониквало. Колкото и да се стараели, така и не се появявало дори стръкче. Пръстта в саксиите стояла така, както и в началото. Нищо повече. Силно притеснени, девойките, независими една от друга, започнали нощем да се промъкват тайно в чужди градини и да крадат от най-красиво разцъфтелите цветя, които видят. Така те се сдобили с разкошни цветя, привидно пораснали в техните собствени саксии. Допълвали естествения им аромат със специални парфюми, създадени под секрет, с платено мълчание…

Дошъл денят за определяне на победителката. Събрал отново императорът всички девойки, всяка гордо представила „своето” цвете, подобаващо отгледано. Единствено девойката, която на първия бал се е появила скромно облечена, поднесла на императора саксия само с пръст в нея. Императорът вдигнал високо саксията, в която нямало цвете, за да могат всички да я видят добре, и изрекъл:

– Семената, които ви дадох, бяха стерилни. Сега разбирам, че само една от вас не ме излъга. Моята императрица ще бъде тази, на която мога да вярвам и винаги ще знам, че няма да ме подведе с украсена лъжа…

Facebook Twitter Email

Прочети още за:

  • 1. Планирайте и се подгответе добре. Бъдете готови с най-добрите и точни отговори за всички допълнителни въпроси на клиента. Познавайте продуктите и услугите, които продавате в детайли. 2. Продавайте услуги и ...

  • Двама мъже, и двамата сериозно болни, били настанени в една стая в болницата. На единия мъж било позволено да седи в леглото си за един час всеки ден и неговото легло било до единствения прозорец в стаята. Другия ...

  • /Една интересна гледна точка от Мара Ергин/ Странни същества сме хората. Знаем, че всеки от нас е неповторим сам по себе си и пак продължаваме да следваме модели, явно несъответстващи на нашата природа и индив ...

  • „Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно, отколкото да разделиш атома на частици.” – Алберт Айнщайн Трудно ли е да признаем пред себе си, че всекиго от нас е завладян от един или повече предразсъдъци? Само ако ...

  • Имало един цар, който имал четири жени. Четвъртата си жена, той обичал най – много, обличал я с най – скъпите дрехи и задоволявал всичките й прищевки. Давал й само най – доброто. Той също обичал много и третата с ...

Leave a Reply