Успехът, като морална величина

Публикувано на 11 юли 2016  от MaraE

uspeh-moral-1-1-2-3-4-5-7-9

Ако твоето постижение, изразяващо се в слава и/или пари вреди на обществото като цяло или дори само на част от него, тогава този “успех” се нарича провал. А следващият етап на провала се нарича упадък. И така, стремително до падението…

Установено е, че човешкият мозък инстинктивно запомня добрите спомени и отхвърля неприятните и така е в дългосрочен аспект. Пример за това би могло да бъде някакво дребно, лошо стекло се обстоятелство, по време на ваканция, което потърпевшият помни, но не за години напред (освен ако не е фрапиращо) и когато бъде попитан след дълго време как е била неговата почивка, той ще се усмихне и ще отговори, че е минала страхотно и, в обши линии, чудесно се е чувствал. Едва ли първо ще отбележи, че камериерката е била често намусена или барманът се е отнесъл нелюбезно с него, или пък, че са забравили да му сервират прибори, след което са се извинили и са се поправили… При повторно, детайлно обмисляне може и да си спомни тези подробности, но едно е сигурно – няма да му изникнат ВЕДНАГА в спомена за цялостната почивка.

Горният пример е показателен за това как доброто и приятното – в крайна сметка – е това, което остава в човешкото съзнание. Така сме проектирани, такива и следва да бъдем. Човекът, като всяко живо създание, притежава инстинкт за самосъхранение и затова всяка разрушаваща, т. е. негативна мисъл, свързана със злото, пошлото, отблъскващото, деградивното и прочее – бива премахвана или дори недопускана в паметта. Важно е да се има предвид това, когато искаме да бъдем наистина успешни. На първо място,

необходимо е да определим дали нашата дейност, която желаем да доведем до успешни нива, е полезна, позитивна; създава ли красиво, добро, етично, възвишено дори, предизвиква ли емоции, които подобряват човешката психика и/или физика?

Иначе казано – всичко онова, което хората наричат Класика. Неостаряващото, вечно харесваното, неотминаващо във времето.

Нагледни са примерите в музикалния бранш. Всеки недотам достоен текст (много от които откровено демонични и покварни), се помни само за известно време. Но не и за години напред, не и завинаги. И до днес българите ВЕДНАГА се сещат за ‘Детелини’, ‘Щурче’ или ‘Без радио не мога’ на великата Лили Иванова, но малцина биха си спомнили ‘на прима виста’ друга нейна песен от средата на 90-те години на миналия век – ‘Грешница на любовта’, в която грехът не само се възпява, а дори се и оправдава. Или друг не особено достоен факт в кариерата на гранд дамата на нашата естрада – позирането й за първия български ‘Плейбой’. Ако хората си спомнят за това, не биха стояли дълго на това си припомняне – те знаят и почитат великата Лили, чиито песни възхваляват истинските, стойностни неща от живота с неповторимите текстове от най-големите ни поети…

Най-ярки са примерите в рок музиката. Попадна ми книга със заглавие ‘Рок музиката – безобидна ли е тя?’, но не е нужно да се прочита, за да се отговори на този риторичен въпрос. Защото е очебийно влиянието й върху младите – подстрекаване на най-долни инстинкти, провокиране на безочие, отричане на морални ценности, агресия… Разбира се, има и примери за добро влияние, макар и малко на брой… Друг пример, за съжаление, е тъй самонареклия се поп фолк у нас през последните 20-25 години, който има същото, че и още по-пагубно въздействие над млади и стари. Не става дума за критика, а за констатация. Дали някога след години някой ще си спомня конкретно някоя цинична ‘песен’? Както и при Мадона, скандалната ‘поп икона’ – в дългосрочен план хората се сещат по-скоро за красивите й песни, ‘Като молитва’ например или ‘Красивият остров’ и биха запели текста, но едва ли  някой знае думите на ‘Оправдай любовта ми’ – музикално парче, наситено с въздишки, секс подканвания и стигащи до порно видео сцени…
В едно интервю на ‘Бийтълс’ Поп Маккартни споделя: ‘Имаме добри песни, но създадохме и много боклук. Хората обаче купуват, само защото е ‘Бийтълс’…’ Кой от феновете им обаче, най-заклетите дори, помни ‘боклука‘? Но всички, до един, помнят и знаят култовите ‘Вчера’. ‘Нека да бъде’, ‘Всичко, от което се нуждаеш, е любов’…

Отново, говорим за инстинкта за самосъхранение на човешкия мозък. Пренаситен от сласт и агресия, струяща от изявите шоу бизнеса, той жадува за нещо чисто и спасително. Ето защо в класика се превръща доброто изкуство, имащо морална стойност. Останалото са ‘еднодневки’. Няма да чуете израз ‘успешна порнозвезда’. Това е все едно да изречем ‘успешен пияница’. Определенията за тази категория са следните: ‘най-скъпо платена’, ‘най-оборотна’, ‘най-известна’ – те обаче не означават най-успешна! Защото

успехът е налице, само когато той има морална стойност.

Отнася се и за актьорите, отразяващи отрицателни образи. Те са успешни, защото изобличават, осмиват злото. Типичен пример е уникалният Луи дьо Фюнес. И много други, за щастие. Те не натрапват ‘величие и мощ’ на злото, а точно обратното – принизяват го до реалното му ниво.

Безспорно, високият касов оборот не е успех. Нито скандалната слава.
Уникалността е запомняна завинаги, когато е градивна и не руши личността и обществото. Когато е докоснала сърцата, само за да ги пречисти и направи по-добри.

Не падайте духом, ако сте различен, ако не следвате стереотипи от рода на разголена плът, агресивни думи, силиконови гърди и т. н. Тези, които са бързо забелязвани, невинаги остават на върха. Върхът – това е трайният спомен в умовете на хората, а не мястото в  комерсиалните класации. Може да сте музикант, производител, земеделец и всичко друго – природният закон е същият. Нелоялната конкуренция, робуването на низките страсти, интригите и ударите под кръста ‘успяват’ само краткосрочно! В дългосрочен план обаче провалът е траен и необратим.

Facebook Twitter Email

Прочети още за:

  • Наскоро попаднах на тема в един форум, в която един от потребителите не беше съгласен с останалите какво е „успех“. Аргументът му беше, че те пишат за успех, а всъщност не са го постигнали. Не коментирах, просто се у ...

  • /Една интересна гледна точка от Мара Ергин/ Странни същества сме хората. Знаем, че всеки от нас е неповторим сам по себе си и пак продължаваме да следваме модели, явно несъответстващи на нашата природа и индив ...

  • „Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно, отколкото да разделиш атома на частици.” – Алберт Айнщайн Трудно ли е да признаем пред себе си, че всекиго от нас е завладян от един или повече предразсъдъци? Само ако ...

  • Успехът често е илюзия, която ние виждаме в мечтите си и си представяме, че ще ни направи щастливи. Много често тази илюзия е трудно постижима или дори невъзможна. В други случаи представата в главите ни за това, ...

  • Провалът е едно от най-страшните чудовища, които човечеството познава. Това чудовище може да те разстрои и да разяде душата ти. Но провалът е още нещо – ОТВОРЕНА ВРАТА, нов хоризонт. И аз се наемам с тежката задача д ...

Leave a Reply