Митът за възрастта (или защо браковете с по-възрастни жени са по-успешни)

Публикувано на 27 юни 2016  от MaraE

brak-vuzrastna-jena1

/Една интересна гледна точка от Мара Ергин/

Странни същества сме хората. Знаем, че всеки от нас е неповторим сам по себе си и пак продължаваме да следваме модели, явно несъответстващи на нашата природа и индивидуалност. Само защото ‘всички правят така’. Или защото ‘така е прието’. От кого и/или кога точно е ‘прието’? И наистина рядко (почти никога) можем да си отговорим на този въпрос. Дори и да успеем да намерим фактически отговор, подкрепен с данни, следва по-важният въпрос – а трябва ли аз да последвам това, ‘общоприетото’? Полезно ли е то на мен и на околните?

Нека погледнем чисто прозаичната статистика. Повечето от разводите в световен мащаб са все при бракове, където мъжът е роден преди жената. Последното ви е добре познато, нали? Навярно и вашето семейство е последвало това ‘правило’, считано за ‘нормалното’. Има ли обаче значение това? Ако наистина имаше – иначе казано, ако възрастта беше фактор значим – тогава защо хора, родени в една и съща година, нито изглеждат, нито мислят еднакво? Поредната заблуда, наложена в обществото, се свежда до подчиняване на неписани ‘закони’, свързани с това какво в каква възраст се счита за ‘редно’ или ‘нередно’ да се прави.

Как тогава да коментираме неоспоримите факти – огромният брой разводи именно при двойки, подчинили се на ‘стандарта’ по-голям на години мъж – по-малка на години жена? И обратното – нищожният брой на разводите при двойки, в които мъжът е по-младият? Не се изисква много усилие да проумеем какво причинява краха при ‘нормалните’ бракове и на какво се дължи трайността на ‘нестандартните’ такива (при които жената се е родила преди съпруга си).

Преди всичко, обаче, нека разберем откъде идва ‘правилото’, че мъжът непременно трябва да е по-възрастният? Едва ли е от Библията, където Адам е създаден преди Ева, защото още там на Ева бива поверена толкова отговорната задача да ражда човеци и да бъде другарка на Адам. Това, само по себе си, означава повече зрялост от страна на жената. Вероятно затова момичетата се развиват физически по-бързо от връстниците си момчета. После, статистиката сочи и друго – жените живеят по-дълго от мъжете. Отново, не е ли това в подкрепа на твърдението, че в едно семейство най-добре е жената да е по-голямата на години? Логиката е неоспорима.

Защо тогава на момчетата се внушава абсурдния стереотип, че един ден трябва да докарат по-младичка, ‘крехка’ снаха вкъщи? Истината е, че тук командва нищо друго освен суетата. Силният ‘мъж’ изглежда по-внушителен, ако до него върви нежна, видимо млада съпруга. Това подсилва неговото самолюбие. Оттук и започва трагедията. Защото добре знаем, че суетата е дело дяволско и не води до нищо добро и полезно. А Любовта е от Бога и е духовно нещо, а не физическо.

brak-vuzrastna-jena2

Младата съпруга става за парад пред хората, а доколко тя отговаря на реалните му нужди като човек с душа, това не се вижда… Съответно по-младичката, често неопитна в семейния живот булка очаква от мъжа си силата, подкрепата, солидността му като мъж. Но трябва да признаем – мъжът, дори на преклонна възраст, си остава дете, което – минавайки от майка на съпруга – очаква от жена си нежни грижи, обиграност в домакинството, утешение, мъдри съвети… Всичко онова, в което най-често по-младата съпруга е недостатъчно опитна. И ето го моментът на конфликта – разминаването в техните очаквания. Нито единият, нито другият получава това, което търси. И много скоро ‘крехката’ плът става дори омразна на фона на непрекъснатото цупене и мърморене, а мъжът се превръща в едно вечно недоволно голямо същество, ‘мамино синче’, кавгаджия, който никак не я разбира, пияница, с когото просто не може да живее и т. н.

Истинските неща в живота са прости и това не е клише. Не трябва да се гледа възрастта при избор на партньор за цял живот. Често видимата и духовната възраст напълно се разминава с официалната такава, записана в личните документи. Хармонията в едно семейство никога не се определя от това мъжът роден ли е преди жена си. За радост, съществуват щастливи семейства, които не са обръщали внимание на нелепите съвети относно възрастта. Сигурно и вие имате сред обкръжението си такива хора. Процентът на разводите, в които жената е по-възрастната, е нищожен и това си има своите основателни причини.

На първо място – зрялостта. Какъвто и да е бил житейския път на една дама, при всички положения живялата повече знае и може повече, а оттам – наясно е как да ‘завърти’ голямото дете, наречено мъж. Духовното общуване е онова, в което мъжът намира нужната му опора и поддържа мъжествеността му.

На второ място – чисто физиологически, сексуалният живот. И там нещата са по-успешни в сравнение със ‘стандартния’ брак. Неотдавна моя приятелка, 41-годишна, прекрасно изглеждаща дама, ми го каза в прав текст: ‘Мъжът след 40 години се уморява за секс, а ние, жените, точно в 40-те полудяваме от страст!’ Нейната драма е доста показателна, и – за съжаление – не е единствен случай, а се е превърнал в типичен. Съпругът й, на 47 години, в даден момент й е заявил, че не желае интимни отношения с нея, но не защото има друга, а просто защото е ‘уморен, има хиляда грижи на главата си, кредити, хич не му е до секс…’ Сексът не е най-важното в един брак, но се превръща в приоритет, когато възникнат интимни проблеми между двамата партньори, когато има несъответствия в желанията им.

Да разгледаме други случаи от практиката. Например, съпругът на актрисата Алекс Кинстън (от сериала ‘Спешно отделение’) след малко повече от 10 години брак решава да я напусне, за да се ожени за с 18 години по-голямата от него актриса Франческа Анис. Втората е известна с класическата си красота и висока ерудиция (с което не искаме да обидим Алекс Кинстън, разбира се). Подчертаваме го като ново доказателства, че с възрастта жената не губи ценните си качества. А при друг случай, с 20 години по-младият Тео Сагапо обожава болната си, съсипана от наркотиците съпруга Едит Пиаф. Както пише сестрата на легендарната певица, Симон Берто в автобиографичната книга за Едит Пиаф: ‘…на плажа пред очите му се движеха момичета с перфектни тела, но той не ги забелязваше, не сваляйки очи от съпругата си, с обожание не спираше да съзерцава разкривените й колене и цялата и безформена фигура, едва движеща се през тези последни месеци от нейния живот…’

Може би ще кажете – да, ама те са звезди. Да не забравяме обаче, че ‘звездите’ също са хора с чисто човешки потребности. Работейки като екскурзовод, един ден обслужвах двойка английски туристи, съставена от мъж на видима възраст 50-55 години и жена на видима възраст 70-75 години, трудно подвижна. Оказа се, че това не е майка му. Аз и екипа ни бяхме свидетели на една идеална обич. Мъжът неотклонно следваше жена си, помагаше и при всяко стъпало, без сянка на досада по лицето му. Усмихнат, видимо спокоен, той вървеше до съпругата си и от него лъхаше уравновесеност и задоволство.

Отново стигаме до извода – Любовта е най-великата ценност, защото е духовна. Безсмъртна. Не се влияе от суета, парадиране, тесногръдие, погрешни схващания, долни страсти, алчност или каквото и да било друго. Любовта е чиста и не зависи нито от това кога сме се родили, нито какви сме били и все още сме. Чувство, свято и незаменимо, Божи дар, който не бива да разваляме, смесвайки го с глупави, необосновани и вредни предубеждения и нечии изявление-норми.

Ако вие сте един щастлив съпруг, не се притеснявайте все така да вървите силно прегърнати с видимо по-възрастната от вас ваша съпруга. Не обръщайте никакво внимание на реплики от рода на ‘тоя е тръгнал с майка си, с баба си, леля си’ и други подобни, изречени от хора невежи. Защото вие отлично си знаете, че сте най-щастливият съпруг. Както и че вашата съпруга е също толкова щастлива с вас.
Митът за възрастта (или защо браковете с по-възрастни жени са по-успешни)

/Една интересна гледна точка/

Странни същества сме хората. Знаем, че всеки от нас е неповторим сам по себе си и пак продължаваме да следваме модели, явно несъответстващи на нашата природа и индивидуалност. Само защото ‘всички правят така’. Или защото ‘така е прието’. От кого и/или кога точно е ‘прието’? И наистина рядко (почти никога) можем да си отговорим на този въпрос. Дори и да успеем да намерим фактически отговор, подкрепен с данни, следва по-важният въпрос – а трябва ли аз да последвам това, ‘общоприетото’? Полезно ли е то на мен и на околните?

Нека погледнем чисто прозаичната статистика. Повечето от разводите в световен мащаб са все при бракове, където мъжът е роден преди жената. Последното ви е добре познато, нали? Навярно и вашето семейство е последвало това ‘правило’, считано за ‘нормалното’. Има ли обаче значение това? Ако наистина имаше – иначе казано, ако възрастта беше фактор значим – тогава защо хора, родени в една и съща година, нито изглеждат, нито мислят еднакво? Поредната заблуда, наложена в обществото, се свежда до подчиняване на неписани ‘закони’, свързани с това какво в каква възраст се счита за ‘редно’ или ‘нередно’ да се прави.

Как тогава да коментираме неоспоримите факти – огромният брой разводи именно при двойки, подчинили се на ‘стандарта’ по-голям на години мъж – по-малка на години жена? И обратното – нищожният брой на разводите при двойки, в които мъжът е по-младият? Не се изисква много усилие да проумеем какво причинява краха при ‘нормалните’ бракове и на какво се дължи трайността на ‘нестандартните’ такива (при които жената се е родила преди съпруга си).

Преди всичко, обаче, нека разберем откъде идва ‘правилото’, че мъжът непременно трябва да е по-възрастният? Едва ли е от Библията, където Адам е създаден преди Ева, защото още там на Ева бива поверена толкова отговорната задача да ражда човеци и да бъде другарка на Адам. Това, само по себе си, означава повече зрялост от страна на жената. Вероятно затова момичетата се развиват физически по-бързо от връстниците си момчета. После, статистиката сочи и друго – жените живеят по-дълго от мъжете. Отново, не е ли това в подкрепа на твърдението, че в едно семейство най-добре е жената да е по-голямата на години? Логиката е неоспорима.

Защо тогава на момчетата се внушава абсурдния стереотип, че един ден трябва да докарат по-младичка, ‘крехка’ снаха вкъщи? Истината е, че тук командва нищо друго освен суетата. Силният ‘мъж’ изглежда по-внушителен, ако до него върви нежна, видимо млада съпруга. Това подсилва неговото самолюбие. Оттук и започва трагедията. Защото добре знаем, че суетата е дело дяволско и не води до нищо добро и полезно. А Любовта е от Бога и е духовно нещо, а не физическо.

Младата съпруга става за парад пред хората, а доколко тя отговаря на реалните му нужди като човек с душа, това не се вижда… Съответно по-младичката, често неопитна в семейния живот булка очаква от мъжа си силата, подкрепата, солидността му като мъж. Но трябва да признаем – мъжът, дори на преклонна възраст, си остава дете, което – минавайки от майка на съпруга – очаква от жена си нежни грижи, обиграност в домакинството, утешение, мъдри съвети… Всичко онова, в което най-често по-младата съпруга е недостатъчно опитна. И ето го моментът на конфликта – разминаването в техните очаквания. Нито единият, нито другият получава това, което търси. И много скоро ‘крехката’ плът става дори омразна на фона на непрекъснатото цупене и мърморене, а мъжът се превръща в едно вечно недоволно голямо същество, ‘мамино синче’, кавгаджия, който никак не я разбира, пияница, с когото просто не може да живее и т. н.

Истинските неща в живота са прости и това не е клише. Не трябва да се гледа възрастта при избор на партньор за цял живот. Често видимата и духовната възраст напълно се разминава с официалната такава, записана в личните документи. Хармонията в едно семейство никога не се определя от това мъжът роден ли е преди жена си. За радост, съществуват щастливи семейства, които не са обръщали внимание на нелепите съвети относно възрастта. Сигурно и вие имате сред обкръжението си такива хора. Процентът на разводите, в които жената е по-възрастната, е нищожен и това си има своите основателни причини.

На първо място – зрялостта. Какъвто и да е бил житейския път на една дама, при всички положения живялата повече знае и може повече, а оттам – наясно е как да ‘завърти’ голямото дете, наречено мъж. Духовното общуване е онова, в което мъжът намира нужната му опора и поддържа мъжествеността му.

На второ място – чисто физиологически, сексуалният живот. И там нещата са по-успешни в сравнение със ‘стандартния’ брак. Неотдавна моя приятелка, 41-годишна, прекрасно изглеждаща дама, ми го каза в прав текст: ‘Мъжът след 40 години се уморява за секс, а ние, жените, точно в 40-те полудяваме от страст!’ Нейната драма е доста показателна, и – за съжаление – не е единствен случай, а се е превърнал в типичен. Съпругът й, на 47 години, в даден момент й е заявил, че не желае интимни отношения с нея, но не защото има друга, а просто защото е ‘уморен, има хиляда грижи на главата си, кредити, хич не му е до секс…’ Сексът не е най-важното в един брак, но се превръща в приоритет, когато възникнат интимни проблеми между двамата партньори, когато има несъответствия в желанията им.

Да разгледаме други случаи от практиката. Например, съпругът на актрисата Алекс Кинстън (от сериала ‘Спешно отделение’) след малко повече от 10 години брак решава да я напусне, за да се ожени за с 18 години по-голямата от него актриса Франческа Анис. Втората е известна с класическата си красота и висока ерудиция (с което не искаме да обидим Алекс Кинстън, разбира се). Подчертаваме го като ново доказателства, че с възрастта жената не губи ценните си качества. А при друг случай, с 20 години по-младият Тео Сагапо обожава болната си, съсипана от наркотиците съпруга Едит Пиаф. Както пише сестрата на легендарната певица, Симон Берто в автобиографичната книга за Едит Пиаф: ‘…на плажа пред очите му се движеха момичета с перфектни тела, но той не ги забелязваше, не сваляйки очи от съпругата си, с обожание не спираше да съзерцава разкривените й колене и цялата и безформена фигура, едва движеща се през тези последни месеци от нейния живот…’

Може би ще кажете – да, ама те са звезди. Да не забравяме обаче, че ‘звездите’ също са хора с чисто човешки потребности. Работейки като екскурзовод, един ден обслужвах двойка английски туристи, съставена от мъж на видима възраст 50-55 години и жена на видима възраст 70-75 години, трудно подвижна. Оказа се, че това не е майка му. Аз и екипа ни бяхме свидетели на една идеална обич. Мъжът неотклонно следваше жена си, помагаше и при всяко стъпало, без сянка на досада по лицето му. Усмихнат, видимо спокоен, той вървеше до съпругата си и от него лъхаше уравновесеност и задоволство.

Отново стигаме до извода – Любовта е най-великата ценност, защото е духовна. Безсмъртна. Не се влияе от суета, парадиране, тесногръдие, погрешни схващания, долни страсти, алчност или каквото и да било друго. Любовта е чиста и не зависи нито от това кога сме се родили, нито какви сме били и все още сме. Чувство, свято и незаменимо, Божи дар, който не бива да разваляме, смесвайки го с глупави, необосновани и вредни предубеждения и нечии изявление-норми.

Ако вие сте един щастлив съпруг, не се притеснявайте все така да вървите силно прегърнати с видимо по-възрастната от вас ваша съпруга. Не обръщайте никакво внимание на реплики от рода на ‘тоя е тръгнал с майка си, с баба си, леля си’ и други подобни, изречени от хора невежи. Защото вие отлично си знаете, че сте най-щастливият съпруг. Както и че вашата съпруга е също толкова щастлива с вас.

Facebook Twitter Email

Прочети още за:

  • „Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно, отколкото да разделиш атома на частици.” – Алберт Айнщайн Трудно ли е да признаем пред себе си, че всекиго от нас е завладян от един или повече предразсъдъци? Само ако ...

  • 1. На първо място всяка успяваща жена притежава правилна стойка. И няма значение на каква възраст е жената и как изглежда. Стойката е част от женската физиология и не трябва да бъде пренебрегвана. В днешно време ...

  • Имало един цар, който имал четири жени. Четвъртата си жена, той обичал най – много, обличал я с най – скъпите дрехи и задоволявал всичките й прищевки. Давал й само най – доброто. Той също обичал много и третата с ...

  • Успехът често е илюзия, която ние виждаме в мечтите си и си представяме, че ще ни направи щастливи. Много често тази илюзия е трудно постижима или дори невъзможна. В други случаи представата в главите ни за това, ...

  • Имало едно време един човек, който минавал през непознат за него град и попаднал в гробищата. Започнал да чете надгробните плочи и това, което му направило впечатление било, че на повечето от тях пишело, че там п ...

2 коментара to “Митът за възрастта (или защо браковете с по-възрастни жени са по-успешни)”

  1. Пламен каза:

    По-глупава статия не бях чел. Автора, да се вземе в ръце

  2. Агапия каза:

    Бях ученичка, но си спомням, наш комшия, който беше женен за 10 години по възрастната леля Руска. Отрови я с предозиране на лекарства. Ожени се за доста по-млада, която на свой ред го умори. Ех живота е странен

Leave a Reply