Предразсъдъците – враг №1 на всеки успех

Публикувано на 14 юни 2016  от MaraE

predrasudaci-vrag-nomer-edno-na-useph

„Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно, отколкото да разделиш атома на частици.” – Алберт Айнщайн

Трудно ли е да признаем пред себе си, че всекиго от нас е завладян от един или повече предразсъдъци? Само ако се замислим: в историята на света и в чисто личен план колко ли съдби са били разбити заради тях, предразсъдъците; колко бракове с истинска любов така и не са били осъществени и по този начин се увеличава броят на нещастните самотни хора? Колко талантливи кандидати за работа не са били наемани, пак поради същата зловредна причина? Колко държави са били изтрити от картата на света заради корена на всяка война и всяко зло изобщо, а именно предразсъдъкът.

Вместо да се самообвиняваме, когато сме постъпили зле спрямо някого, водени от погрешни схващания, добре е да признаем факта, че и ние сме, малко или много, жертви на предубеждения. Целта е всячески да се мъчим да поправим това, да унищожим предразсъдъците в ума си – онази „спирачка” на прогреса, личен професионален и обществен.

За да успеем в това важно за нас начинание:
1. На първо място, нека си дадем ясна сметка, че предубежденията за едно или друго не идват от нас изконно, а са ни наложени от семейна среда, обкръжение, училище дори. Причината за това едва ли е целенасочено помрачаване на ума ни – не, просто това знаят нашите предци и възпитатели, това ни и предават. И тук е деликатният момент – защо са го правили? Отговорът е прост – защото те самите не са се замисляли до каква степен вредят. Съзнателно или не, манипулация от тяхна страна е имало и продължава да има – за да формират у нас техните представи и възгледи, мислейки „за нашето добро”. И това е най-вредното, което може човек да причини на друг. Защото всеки е уникален и трябва да изживее своя си живот, а не живота на някого другиго.

Не трябва обаче да им се сърдим. Този първи етап на осъзнаване откъде идва дадено предубеждение за нещо е лично само за нас, за нашето изчистване на съзнанието, а не повод за кавга и и натяквания. Нека си припомним в какво са ни учили и убеждавали и докъде поученията им са ни помогнали или навредили в живота. И когато стигнем до въпроса защо, например, не ни върви в конкретно дело или защо сме нещастни в любовта, преминаваме към втория етап на нашето пробуждане и излекуване от болестта „предразсъдъци”:

2. Посочване на конкретни случаи във вашата съдба. Например, били сте кандидат зет на чужденка, при това от друго вероизповедание и нейните родители категорично са се противопоставили на вашия брак. Боли, нали? Ако това е вече минало и вие отчитате грешката си, съжалявате и си казвате, че е трябвало да бъдете по-твърд, да не се поддавате на натиска, а да наложите своето щастие над глупостта, помислете какво можете да направите оттук нататък – например, да внимавате много как ще се отнесете към избора за партньор на вашия наследник. Чували ли сте се да изричате: „арабска му работа!”, „руско пиянство” и други подобни? Тези наглед безобидни фрази всъщност издават вашите предразсъдъци и ви водят към неправилни изводи.

Това е етапът, в който трябва да разберете, че всеки човек е единствен по рода си и никога, при никакви обстоятелства не бива според неговото поведение да се генерализира за всички представители на съответния народ, група, професионална среда, религиозна принадлежност, субкултура, външен вид, стил на обличане и прочее.

Съществуват реални примери как хората са грешали в своите първоначални преценки. Кандидат съпруга, произхождаща от различна от мъжа си държава и религия, в продължение на няколко години тотално е била отхвърляна от родата на любимия си. Постепенно, доказвайки човешката си доброта и устойчивост на духа, оставайки вярна на любимия си, чакайки го няколко години, тя става законна снаха в семейството. На сватбения си ден тя прави нещо немислимо – изправя се пред родителите на момчето, обявява песен за поздрав за майката на младоженеца и на езика на съпруга си, с обич изпява пред свекървата нежна детска песничка за майката… До дъното на душата си развълнуваната свекърва е трогната, давайки си сметка, че никоя друга снаха, най-малкото, не би се сетила да направи нещо подобно… Понастоящем гореописаната свекърва обожава снаха си, чужденката.

Друг пример, типичен за съвременната действителност в България, е как работодател не одобрява кандидат за работа, само защото в автобиографията на кандидатстващия са описани много работни места, с различна продължителност на заемане на длъжността. Остатък от закостенялото мислене по време на соца, когато се е считало за срам, ако често сменяш местоработата си. Кандидатът, в крайна сметка, намира друг работодател, който е бил достатъчно прозорлив да види, че до момента на същия кандидат за работа не му се е отдало да намери своята мечтана работа, с нужното уважение, заплащане, реализация. И му ги предлага, предоставяйки му своето доверие и отлични условия за работа.

Съвременните работодатели трябва да знаят, че сега нещата коренно са променени. Смяната на работа може да означава: човекът е инициативен, трудолюбив и се развива, без колебания се заема се проекти, които, в повечето случаи са временни. Или просто не се съгласява да тъпче на едно място. Работодател, при който попада такова сиви, не трябва да прибързва с изводите. Има начини да бъде проверен кандидата, особено сега, в ерата на схвръхбързите комуникации.

Това бяха примери с щастлив край. Примери за търпение и любов, която трябва да устои на всяка трудност, както и за себеуважение и неотстъпчивост пред несправедливости. За съжаление, не са малко случаите с лош завършек. Самоубили се момчета и момичета, останали вечни ергени и моми, хора без достойна работа и т. н., и т. н. Или сервитьори, преценили, че дрипавият клиент не е платежоспособен, а в един момент същият този бедняк наглед оставя тлъст бакшиш.

Наскоро ми попадна история, случила се някога навярно и останала като басня. Живяла самотна майка с бебе. Веднъж в гората тя намерила малка невестулка, дожаляло й за нея и я прибрала вкъщи. Невестулката расла неотменно до жената, била й в помощ, пазела дома, най-много – бебчето. Един ден жената излязла от дома си и прибирайки се, намерила невестулката с окървавена уста. Причерняло й, отчаяно грабнала каквото й попаднало под ръка и започнала да удря животното, докато не го умъртвила. Изведнъж чула бебешки плач… Втурнала се в стаята на бебето си и видяла, че в бебешката люлка има змия с прегризано гърло…

3. Третият етап на отърваването от предразсъдъци е действието. Това означава: прочистване на ума. Мислейки за примерите от своя жизнен опит или от чужд такъв, със сигурност сте настръхнали, визуализирайки в ума си как едно ограниченото мислене е способно да причини редица неприятности, много от тях фатални, провалящи цял един живот или дори няколко такива…

Вземете лист и пишете, ако така ви е по-удобно и признайте пред себе си самите – какви предразсъдъци са се загнездили във вашето съзнание? Изкарайте ги на показ пред себе си и просто се сбогувайте с тях. Завинаги. Ще усетите лекота и увереност в собствените ви сили, че няма да вземете в бъдеще прибързано или погрешно решение.

Facebook Twitter Email

Прочети още за:

  • /Една интересна гледна точка от Мара Ергин/ Странни същества сме хората. Знаем, че всеки от нас е неповторим сам по себе си и пак продължаваме да следваме модели, явно несъответстващи на нашата природа и индив ...

  • Веднъж една жена като излизала от дома си видяла трима старци с дълги бели бради, които седели пред входа на къщата. Тя не ги познавала, но им рекла: - Не Ви познавам, но изглеждате много гладни. Заповядайте у д ...

  • Успехът често е илюзия, която ние виждаме в мечтите си и си представяме, че ще ни направи щастливи. Много често тази илюзия е трудно постижима или дори невъзможна. В други случаи представата в главите ни за това, ...

  • Преди години професор от Университета „Джон Хопкинс” поставил на своите студенти следната задача: „Отидете в едно гето, срещнете се с 200 момчета, на възраст между 12 и 16 г. и разучете тяхното минало, начин на ...

  • Ако твоето постижение, изразяващо се в слава и/или пари вреди на обществото като цяло или дори само на част от него, тогава този “успех” се нарича провал. А следващият етап на провала се нарича упадък. И така, ст ...

Leave a Reply